На този ден през 1945 година САЩ хвърлят първата атомна бомба в Япония
Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна интервенция, извършена от ВВС на Съединени американски щати, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 година, по време на Втората международна война.
В утрото на 6 август 1945 година, боен аероплан от армията на САЩ бомбардировач B-29 „ Енола Гей “, с пълководец на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „ Little Boy “ (в превод от английски: „ Малчугана “). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „ Fat Man “ („ Дебелака “), с която е опустошен град Нагасаки.
По време на Втората международна война както съюзниците, по този начин и страните от Оста, интензивно ползват стратегическите бомбардировки за разрушение на гражданска инфраструктура. В множеството случаи тази тактика води до голям брой жертви измежду мирното население и потреблението било противоречиво. В хода на Втората международна война единствено в Япония са унищожени съвсем изцяло 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100 000 души.
След три и половина години директно присъединяване на Съединени американски щати във Втората международна война страната дава към 400 000 жертви, като съвсем половината от тях стават жертви на военните дейности против Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се организира тежката борба за остров Окинава, в която единствено жертвите измежду популацията са сред 50 000 и 140 000 души, японската войска дава към 100 – 125 000, а американската към 72 000 жертви.
В двумесечната борба за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците смятат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.
Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за създаването на нуклеарно оръжие по плана „ Манхатън “ до гибелта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да употребяват нуклеарно оръжие против Япония.
На 26 юли 1945 година, Труман и останалите водачи на антихитлеристката коалиция изказват позиция на Потсдамската конференция, която е отразена в декларация – ултиматум към Японската империя за капитулация.
Труман споделя в изказване на конференцията:
„ Пълното обединяване на нашите военни сили, подкрепени от нашата решителност, значи неизбежно и дефинитивно заличаване на японските въоръжени сили, даже с цената на цялостното опустошаване на японските градове… Ние призоваваме държавното управление на Япония да прогласи незабавно безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и задоволителни доказателства за своите положителни планове за това. Иначе Япония я чака бърз и разрушителен погром. “
В декларацията не се загатва нищо за нуклеарно оръжие. То към момента се пази в строга загадка.
На идващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпилян в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не демонстрира предпочитание да одобри ултиматума.
На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро. Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не трансформира решенията на държавното управление. На 31 юли в диалози дава да се разбере, че императорската власт би трябвало да се отбрани непременно.
Същевременно към юли 1945 разузнаването на Съединени американски щати е разполагало с задоволително данни, че всяка отстъпка от условието за „ безусловна “ капитулация би била задоволителен мотив за императора и висшето военно командване на японската войска да одобряват капитулацията.
Комитетът по избиране на задачите, които да бъдат подложени на бомбардиране, ситуиран в Лос Аламос, предлага като вероятни цели градовете Киото, Хирошима, Йокохама и арсенала в Кокура. Комитетът отхвърля концепцията за потребление на нуклеарни бомби единствено против военни цели, защото при относително дребна цел, която не е обкръжена от просторен обитаем регион, съществува огромна възможност от пропуск. Психологическият резултат върху популацията на Япония бил значим за членовете на комитета. Също по този начин стигат до заключението, че първата употребена бомба би трябвало да е задоволителна за интернационалното самопризнание на оръжието. Членовете акцентират, че в Киото (интелектуален център на страната), популацията „ най-добре ще оцени смисъла на оръжието “. Хирошима е определена по-късно като цел, най-много заради огромния брой поданици и заради обстоятелството, че там са ситуирани значими военни центрове, а и градът е обграден от хълмове, което ще „ концентрира “ резултата от бомбата.
Министърът на защитата на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от листата на задачите заради неговото културно значение, макар съпротивата на генерал-лейтенант Лесли Гроувс (началник на плана „ Манхатън “). По думите на професор Едуин О. Райшауер, „ Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано “.
На 25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки, на дата след 3 август, когато разрешават метеорологичните условия.
В дните преди бомбардировката Хирошима е град с развита тежка промишленост и с военно значение. Във и към града са ситуирани няколко военни лагера и щабът на Пета дивизия и Втора съществена войска на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ отбраната на Южна Япония. Освен това Хирошима е и значима продоволствена база за армията, значим транспортен и събирателен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална визия за действието на новото оръжие. По други сведения, военачалник Спаац оповестява пред комитета по желание на задачите, че само в Хирошима няма лагер за военнопленници, което кара Вашингтон да даде на задачата най-голям приоритет.
В центъра на града има няколко сгради от железобетон и тухлени леки постройки. Зоната отвън центъра е гъсто застроена от дървени постройки. В покрайнините са ситуирани големи заводи.
Населението на Хирошима доближава най-много 381 000 поданици в ранните години на войната. В хода на войната популацията понижава доста, най-много заради систематичната евакуация на популацията, по разпореждане на държавното управление, заради заплахата от бомбардировки. По време на бомбардировката популацията на града е почти 255 000 поданици (тази оценка за броя на пребиваващите е учредена на регистрацията на популацията, спомагателните служащи и военни, само че данните може и да са неточни).
Хирошима е съществена цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска задача за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предопределен за осъществяване на задачата, пълководец и водач е командирът на 509-а обединена ескадрила полковник Пол Тибетс. Той излетява от военната авиобаза Норд Фийлд, ситуирана на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава към 6 часа. При излитането времето е положително, екипажът и оборудването работят изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.
Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предизвестие фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се насочат в посока Южна Япония. Обявена е паника, направено е радиообръщение в доста градове, в това число Хирошима. Самолетите доближават към крайбрежието на доста огромна височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима дефинира, че броят на приближаващите се самолети е доста дребен, не повече от три, и въздушната паника бива анулирана, а японците вземат решение да не прихващат такова малко формирование за спестовност на гориво и самолети. По радиото е предадено общоприетото известие, че е рационално популацията да се насочи към бомбоубежищата, „ в случай че врагът нападна, само че това не се чака “. Не е извършено каквото и да е изследване на самолетите.
Трите самолета B-29, нанасящи удара са: „ Enola Gay “ (главен аероплан, кръстен на майката на полковник Тибетс), „ The Great Artiste “ (носещ измервателни прибори) и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „ Necessary Evil “, в превод от английски: „ нужното зло “), носещ фотоапаратура.
В 08:15 часа локално време „ Enola Gay “ хвърля нуклеарната бомба, посочена „ Mалчугана “ – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от към 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на към 600 метра над повърхността, при което на място умират към 70 – 80 000 души. Зоната на цялостно опустошение е към 1,4 km. в радиус. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 km2. 90% от зданията са унищожени или мощно развалени.
Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска меродавност на записките за популацията, правени по това време в Япония, голям брой жертви, умряли малко по-късно или години след бомбардировките, или стремежът да бъде пресилен броят на жертвите от японска страна, според от политическите планове.
Счита се, че жертвите в Хирошима са сред 90 000－140 000 души, а в Нагасаки сред 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са измежду цивилното население.Други източници показват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Критики към бомбардировката
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са подложени на критика като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични дейности от страна на Съединени американски щати. Тя става основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между някогашните съдружници Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, така като Сталин е бил съществено угрижен от съществуването на сходно оръжие у „ идеологическия зложелател “.
В утрото на 6 август 1945 година, боен аероплан от армията на САЩ бомбардировач B-29 „ Енола Гей “, с пълководец на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „ Little Boy “ (в превод от английски: „ Малчугана “). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „ Fat Man “ („ Дебелака “), с която е опустошен град Нагасаки.
По време на Втората международна война както съюзниците, по този начин и страните от Оста, интензивно ползват стратегическите бомбардировки за разрушение на гражданска инфраструктура. В множеството случаи тази тактика води до голям брой жертви измежду мирното население и потреблението било противоречиво. В хода на Втората международна война единствено в Япония са унищожени съвсем изцяло 60 града, а бомбардировките на Токио и Кобе отнемат живота на повече от 100 000 души.
След три и половина години директно присъединяване на Съединени американски щати във Втората международна война страната дава към 400 000 жертви, като съвсем половината от тях стават жертви на военните дейности против Япония. Няколко месеца преди бомбардировката над Хирошима и Нагасаки се организира тежката борба за остров Окинава, в която единствено жертвите измежду популацията са сред 50 000 и 140 000 души, японската войска дава към 100 – 125 000, а американската към 72 000 жертви.
В двумесечната борба за най-малкия японски остров гарнизонът се бие до последния човек и нанася тежки загуби на американците. Американците смятат, че навлизането в Япония би било съпроводено с милиони жертви.
Президентът на САЩ Хари Труман, който не знае за създаването на нуклеарно оръжие по плана „ Манхатън “ до гибелта на Франклин Рузвелт, взема решение с военните ръководители на страната да употребяват нуклеарно оръжие против Япония.
На 26 юли 1945 година, Труман и останалите водачи на антихитлеристката коалиция изказват позиция на Потсдамската конференция, която е отразена в декларация – ултиматум към Японската империя за капитулация.
Труман споделя в изказване на конференцията:
„ Пълното обединяване на нашите военни сили, подкрепени от нашата решителност, значи неизбежно и дефинитивно заличаване на японските въоръжени сили, даже с цената на цялостното опустошаване на японските градове… Ние призоваваме държавното управление на Япония да прогласи незабавно безусловна капитулация на всички японски въоръжени сили и да даде надеждни и задоволителни доказателства за своите положителни планове за това. Иначе Япония я чака бърз и разрушителен погром. “
В декларацията не се загатва нищо за нуклеарно оръжие. То към момента се пази в строга загадка.
На идващия ден, японските вестници съобщават, че декларацията, текстът на която е излъчен по радиото и разпилян в листовки от самолети, е отхвърлена. Правителството на Япония не демонстрира предпочитание да одобри ултиматума.
На 28 юли премиер-министъра Кантаро Судзуки заявява на пресконференция, че Потсдамската декларация не е нищо повече от старите доводи, декларирани на конференцията в Кайро. Император Хирохито, очакващ отговор от СССР на уклончивите дипломатически ходове на японците, не трансформира решенията на държавното управление. На 31 юли в диалози дава да се разбере, че императорската власт би трябвало да се отбрани непременно.
Същевременно към юли 1945 разузнаването на Съединени американски щати е разполагало с задоволително данни, че всяка отстъпка от условието за „ безусловна “ капитулация би била задоволителен мотив за императора и висшето военно командване на японската войска да одобряват капитулацията.
Комитетът по избиране на задачите, които да бъдат подложени на бомбардиране, ситуиран в Лос Аламос, предлага като вероятни цели градовете Киото, Хирошима, Йокохама и арсенала в Кокура. Комитетът отхвърля концепцията за потребление на нуклеарни бомби единствено против военни цели, защото при относително дребна цел, която не е обкръжена от просторен обитаем регион, съществува огромна възможност от пропуск. Психологическият резултат върху популацията на Япония бил значим за членовете на комитета. Също по този начин стигат до заключението, че първата употребена бомба би трябвало да е задоволителна за интернационалното самопризнание на оръжието. Членовете акцентират, че в Киото (интелектуален център на страната), популацията „ най-добре ще оцени смисъла на оръжието “. Хирошима е определена по-късно като цел, най-много заради огромния брой поданици и заради обстоятелството, че там са ситуирани значими военни центрове, а и градът е обграден от хълмове, което ще „ концентрира “ резултата от бомбата.
Министърът на защитата на САЩ Хенри Стимсън зачерква Киото от листата на задачите заради неговото културно значение, макар съпротивата на генерал-лейтенант Лесли Гроувс (началник на плана „ Манхатън “). По думите на професор Едуин О. Райшауер, „ Стимсън знае и цени Киото от времето на неговия меден месец там, десетилетия по-рано “.
На 25 юли генерал Карл Спаац получава заповед да бомбардира една от следните цели: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки, на дата след 3 август, когато разрешават метеорологичните условия.
В дните преди бомбардировката Хирошима е град с развита тежка промишленост и с военно значение. Във и към града са ситуирани няколко военни лагера и щабът на Пета дивизия и Втора съществена войска на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ отбраната на Южна Япония. Освен това Хирошима е и значима продоволствена база за армията, значим транспортен и събирателен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална визия за действието на новото оръжие. По други сведения, военачалник Спаац оповестява пред комитета по желание на задачите, че само в Хирошима няма лагер за военнопленници, което кара Вашингтон да даде на задачата най-голям приоритет.
В центъра на града има няколко сгради от железобетон и тухлени леки постройки. Зоната отвън центъра е гъсто застроена от дървени постройки. В покрайнините са ситуирани големи заводи.
Населението на Хирошима доближава най-много 381 000 поданици в ранните години на войната. В хода на войната популацията понижава доста, най-много заради систематичната евакуация на популацията, по разпореждане на държавното управление, заради заплахата от бомбардировки. По време на бомбардировката популацията на града е почти 255 000 поданици (тази оценка за броя на пребиваващите е учредена на регистрацията на популацията, спомагателните служащи и военни, само че данните може и да са неточни).
Хирошима е съществена цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска задача за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предопределен за осъществяване на задачата, пълководец и водач е командирът на 509-а обединена ескадрила полковник Пол Тибетс. Той излетява от военната авиобаза Норд Фийлд, ситуирана на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава към 6 часа. При излитането времето е положително, екипажът и оборудването работят изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.
Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предизвестие фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се насочат в посока Южна Япония. Обявена е паника, направено е радиообръщение в доста градове, в това число Хирошима. Самолетите доближават към крайбрежието на доста огромна височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима дефинира, че броят на приближаващите се самолети е доста дребен, не повече от три, и въздушната паника бива анулирана, а японците вземат решение да не прихващат такова малко формирование за спестовност на гориво и самолети. По радиото е предадено общоприетото известие, че е рационално популацията да се насочи към бомбоубежищата, „ в случай че врагът нападна, само че това не се чака “. Не е извършено каквото и да е изследване на самолетите.
Трите самолета B-29, нанасящи удара са: „ Enola Gay “ (главен аероплан, кръстен на майката на полковник Тибетс), „ The Great Artiste “ (носещ измервателни прибори) и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „ Necessary Evil “, в превод от английски: „ нужното зло “), носещ фотоапаратура.
В 08:15 часа локално време „ Enola Gay “ хвърля нуклеарната бомба, посочена „ Mалчугана “ – 50 килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от към 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на към 600 метра над повърхността, при което на място умират към 70 – 80 000 души. Зоната на цялостно опустошение е към 1,4 km. в радиус. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 km2. 90% от зданията са унищожени или мощно развалени.
Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска меродавност на записките за популацията, правени по това време в Япония, голям брой жертви, умряли малко по-късно или години след бомбардировките, или стремежът да бъде пресилен броят на жертвите от японска страна, според от политическите планове.
Счита се, че жертвите в Хирошима са сред 90 000－140 000 души, а в Нагасаки сред 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са измежду цивилното население.Други източници показват 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Критики към бомбардировката
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са подложени на критика като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични дейности от страна на Съединени американски щати. Тя става основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между някогашните съдружници Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, така като Сталин е бил съществено угрижен от съществуването на сходно оръжие у „ идеологическия зложелател “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ